Боже, колко мъка има по този свят... Всеки път ме боли. Но не винаги мога да помогна. Днес за пореден път се убедих, че има хора на този свят, че онова, което се изнася по медиите, е само едната част от картината на света и на България в частност. Колежката бе довела едно момиченце на 9 години, което няма къде да живее. Хазяйката изхвърлила на улицата семейството, което е доста разнородно като състав - майката, братчето и бащата на момиченнцето, както и новата жена на таткото. Колежката замалко да си докара уволнение с това, че закъсня малко за работа. А детето стоя тихо и мирно през десетината минути, в които се поставяха задачите за изпълнение, после бе заведено в занималнята, която се намира в съседство с работата ми. Когато колежката приключи с писането, доведе отново момичето и то зададе само няколко въпроса, поразгледа малко, но в никакъв случай не бе нахално или досадно. Миришеше малко кофти... но мисля, че това е миризмата на страх и притеснение. Милата ми колежка. Пошегува се, че това е новото й приемно дете. Осиновявала е вече две - непоправими деца, за съжаление. При все, че си има собствени, те са вече отраснали, големи мъже, тя не спира да полага грижи за всяко нещастно или болно дете. И то по начин, който говори единствено за голямото й сърце. Няма пари. Но събира. Не е лекар, но намира лекари, за излекуването на доста деца вече е успяла. Не е имала щастлив семеен живот навремето. Но сега има, и го споделя с други, които в момента са нещастни. Ще трябва да ходи на конференция в друг град. И иска да води детето със себе си. Защото не може да го остави - поела е вече грижата за него. И се обади на организаторите. Обясни за какво става дума, каза, че ще сподели храната и леглото, които й се полагат, с момиченцето, но ако организаторите преценят, че не може - просто няма да отиде. Отново си рискува кариерата. Това е Човек. Обичам тази жена. Май е единствената, която е освен колежка, и добро другарче. Винаги е готова да помогне. А толкова често има нужда тя самата от помощ. Преди години е успяла да се измъкне жива от лапите на рака. А сега окуражава болни от рак жени - а това е вече половината от самото лечение. Колко смелост има в този човек, каква сила. Защо не сме всички като нея... Майка Кураж.
Днес една жена помоли за превод на един материал от конференция за муковисцидозата. Но докато напиша отговор, тя изчезна... Е, дано се появи и дано успея да й помогна или помогнем.
Целувки за всички, които попаднат нарочно или случайно тук, и - хора - бъдете хора!