Нещо не ми хрумват като такива, може би защото нямам нещо определено да пиша. Просто ще си драскам, както съм си свикнала - радости и разочарования. Последната ми радост - получих първа заплата от последната си работа Последното ми разочарование - тровят ме със злоба и завист, пак там)))) Бах маа му... мразя около мен да бачкат изпълнени с недоволство, и изобщо с негативни емоции, хора.
Не мога да разбера израза "не е същото, вече не ми доставя удовоствие любимата ми професия"... ми като не те кефи, изчезни, бре, намери си някоя да те кефи. Ама то, щото гледат, че мен си ме кефи отвсякъде, заедно с трудностите й))) И после - "Малка е заплатата. Аз все им разправям на колежките да не се мотат, защото парите не могат да покрият времето". Е това вече тотално ме заби Любимата професия набързо, да не й губи времето)) И още - "Бавно работиш", ми ако имам рутината на 13-годишен стаж, едва ли ще е така, ама с един месец практика, бързината ми е последната грижа, како Пък и не ща да се превръщам в озлобена невротичка като двете напуснали колежки и като тази, дето уж трябва да обучава новите /мен и едно момче/, а всъщност иска да я питаме за всяко нещо и да се мазним Ма не е познала. Това, дето сама си го научавам, ми е по-ценно. И да трябва с мъчения да й изтръгвам знанията, които "ми ние сами сме си се учили" са придобили за 13 години - не, мерси, не е за мен Та това е, казват, любовта е мъчителна Е, на мен не ми е Обичам това, което върша и ще го превърна в изкуство лека-полека. А, капката, дето прелива чашата е следната. Шефът, който ми е приятел и всъщност той ме покани на тази работа, но така и още не съм му казала за нервите, дето ми образуват /може би след време, когато вече няма да има значение за никого, ще му кажа/, та той се изрази за въпросната персона: "питай я за всичко, тя ще ти каже, тя е естет и много знае". Въпросният естет всъщност е бах ти дърварката, ама в момента не мога да илюстрирам Нищо, по-нататък ще прикача тук няколко картинки с нагледни "естетски" изпълнения. Та въпросната естетка ми изтърси един път "Това е грозно, защо го слагаш?". Бах ти наглостта!!! Викам й: "Ако според мен беше грозно, нямаше изобщо да го правя така, но моите и твоите критерии за красиво и грозно се различават и очевидно никога няма да сме на едно мнение". Е, със сигурност няма да се съглася с нейните виждания, както и тя - с моите. Просто се надявам с течение на времето "естет" да зазвучи наистина с покритие, а не да чувам думите на шефа "тя е човек-естет", изречени със същатата тоналност и дори изражение на лицето от папагалски потарящата го секретарка)))
Я един рефреш и после да продължа с изливането на душевните си терзания)

Още...