2008-05-09T19:52:07Z L. P. Copyright 2008, L. P. SPHPBLOG Не мога да разбера израза "не е същото, вече не ми доставя удовоствие любимата ми професия"... ми като не те кефи, изчезни, бре, намери си някоя да те кефи. Ама то, щото гледат, че мен си ме кефи отвсякъде, заедно с трудностите й:)))) И после - "Малка е заплатата. Аз все им разправям на колежките да не се мотат, защото парите не могат да покрият времето". Е това вече тотално ме заби:) Любимата професия набързо, да не й губи времето:))) И още - "Бавно работиш", ми ако имам рутината на 13-годишен стаж, едва ли ще е така, ама с един месец практика, бързината ми е последната грижа, како :) Пък и не ща да се превръщам в озлобена невротичка като двете напуснали колежки и като тази, дето уж трябва да обучава новите /мен и едно момче/, а всъщност иска да я питаме за всяко нещо и да се мазним:) Ма не е познала. Това, дето сама си го научавам, ми е по-ценно. И да трябва с мъчения да й изтръгвам знанията, които "ми ние сами сме си се учили" са придобили за 13 години - не, мерси, не е за мен:) Та това е, казват, любовта е мъчителна:) Е, на мен не ми е:) Обичам това, което върша и ще го превърна в изкуство лека-полека. А, капката, дето прелива чашата е следната. Шефът, който ми е приятел и всъщност той ме покани на тази работа, но така и още не съм му казала за нервите, дето ми образуват /може би след време, когато вече няма да има значение за никого, ще му кажа/, та той се изрази за въпросната персона: "питай я за всичко, тя ще ти каже, тя е естет и много знае". Въпросният естет всъщност е бах ти дърварката, ама в момента не мога да илюстрирам :) Нищо, по-нататък ще прикача тук няколко картинки с нагледни "естетски" изпълнения. Та въпросната естетка ми изтърси един път "Това е грозно, защо го слагаш?". Бах ти наглостта!!! Викам й: "Ако според мен беше грозно, нямаше изобщо да го правя така, но моите и твоите критерии за красиво и грозно се различават и очевидно никога няма да сме на едно мнение". Е, със сигурност няма да се съглася с нейните виждания, както и тя - с моите. Просто се надявам с течение на времето "естет" да зазвучи наистина с покритие, а не да чувам думите на шефа "тя е човек-естет", изречени със същатата тоналност и дори изражение на лицето от папагалски потарящата го секретарка:))))
Я един рефреш и после да продължа с изливането на душевните си терзания:))


Значи, за да не се чуди никой каква толкова работа съм почнала, ще си кажа направо - страньорка. По принцип е тъпа работа. Когато приятелчето ме навиваше да я започна, ми обясняваше, че ще имам широко поле за творчество в нея. После разбрах, че е бил доста на зор да си намери нови страньорки, понеже двете настоящи решили да напуснат в два поредни месеца. А третата е по майчинство, ще ражда през месец май. Хм, сега се сещам, че уж с нея сме от една зодия и би трябвало по всички закони на гравитацията да се разбираме:)))) Ама нъцки... единствено това, че е бременна, ме спира да й кажа пряко нещата, които си мисля за нея. Че и киселините, от които се оплаква, са й от озлоблението, което трупа, мамка му. Леле, прихванАла съм го... ужас:) Щом псувам и ругая наляво и надясно, значи не е на добре. Да се върна към началото... когато ме навиваше да почна, нито заплатата можеше да ме съблазни, нито каквото и да е друго... обаче работното време!!!! Направо мечта! Обожавам да работя само следобед или нощем, все тая, само да не е предиобед:)))) Та сега започвам работа в 14 часа, направо не мога да повярвам колко ми е готино! :) Ставам, пия си спокойно кафето, занимавам си се със сайтовете, за които са ми изпратили материали, преглеждам си пощата, посвършвам си малко работа у дома, размотавам си се, вземам си душчето по-спокойно и тогава отивам с кеф на работа:) И докато не се започне вечната литания - "малко пари", "вече не е същото" и т.н., всичко ми е на 6, нищо, че в момента дори отказвам цигарите:)) Отказвам ги с помощтта на електронна цигара - много ми е гот, щото докато шефът се мотае наоколо, никой не смее да пуши в редакцията на вестника, всички ходят в стаята за пушене, пък аз си подръпвам от моят "сиг" и ми е ведро на душата:)) Репортерките и репортерите пушат като изоглавени, само един не пуши, както и новият колега-страньор. И бременната колежка. Един ден забелязах, че счетоводителката си пуши в кабинета при шефа, ама се направих на ударена:) На мен не ми дреме, те да му мислят:)
Пак отбичих нанякъде... май имах още нещо да казвам относно гадостта, с която ме заливат... а, да, сетих се:) Значи, шефът по някакви причини реши да стане главен редактор и да ни улесни работата, като макетира страниците, както се прави във всеки вестник. Да, ама на някои хора това не им харесва. Просто са остарели преждевременно и не могат да възприемат промените и новостите. И оттам идва огромна част от недоволството - мрънкат срещу шефа /а той ми е приятел и аз се чувствам зле и заради него, ама засега си трая/, мрънкат срещу заплащането, мрънкат срещу всеки от останалите, когато не е в стаята с тях:)))))) И все едно стъпвам в минно поле:) Както и да е, един ден успокоявам една от репортерките, която не иска да си брои редовете:) Казвам й, спокойно, Д., ще се справим, няма проблеми, а колежката страньорка почва да ми разправя колко хубаво им било някога и висели до късно вечер и си пеели и се смеели, а сега се били озлобили... А и тя и всички останали все дават зор да си тръгват по-рано и да свършват набързо и т.н. Точно това не мога да го схвана, сигурно съм страшно глупава... Но засега още устисквам:) и си премълчавам много неща. Включително и онзи тормоз, при който едната вечер репортерките ми казват - "Не може заглавие на три реда, ти кога си виждала заглавие на три реда!". Пък аз даже не чета вестници:)))))) А на другата вечер /и именно тук е парадоксът - още на следващата вечер/: "Направи това заглавие на три реда, да го изравниш" :) Именно това бях направила предната вечер:) Както и да е, още много подобни неща се случват... и ще се случват вероятно докато не придобия още малко рутина. Всъщност, от страна на репортерите вече нямам никакви проблеми. Даже понякога се чудя как така. Едната се беше заяла сериозно с мен и ми връщаше по два пъти страниците:))))) Но може би се е уморила от моето търпение, кой знае? :) Сега проблемът е в бременната колежка, надявам се да се усети и да спре с тъпотиите, дето ги ръси. Мисля, че понякога се усеща, но е твърде двулична, за да си го признае. Един ден, тъкмо говори нещо за шефа, че "се прави на главен редактор", а той влиза при нас за нещо си и тя веднага си слага мазната усмивка на лецето и почва да му говори сладко :)))) Направо е за Драматичния:)
А, трябваше да си кажа и за мъките с цигарите. Аз не че съм решила твърдо да ги откажа, точно това не искам да се заричам, а искам да не се тровя излишно и да не си създавам стрес на организма, та затова взех от онези ел сиг :) Много ме кефят, обаче имах няколко момента, в които щях да се издрайфам.
Я пак един рефреш и малко поправки на правописни грешки:)
Значи, тези електронни цигари съдържат единствено никотин и затова са полезни за пушач, който иска да ги спре или поне намали, защото не се трови с катрани и други вредни вещества и не опушва и околните, както и не осмърдява около себе си:) Обаче никотинът е течност, която като се разсипе от пълнителя, вони ужасно и има направо гаден вкус. Когато ми се случи за първи път, бях на маса в ресторант и само това ме възпря да не повърна. Втория път вече си казах, че след като се сдържах веднъж, значи мога пак:) И още веднъж ми се случи, ама беше по-леко, защото си бях дръпнала лекичко:)))) Днес си признавам, изпуших 10 броя обикновени цигари... много ми се насъбра от вчера. Вчера ми беше лошо, някаква настинка ли, какво ли - студено ми е, а в същото време се потя като прасе. Кофти е, че стоим трима човека в една затворена топла стая и аз се потя... от притеснения по това, още повече се потя:)))) И си свърших набързо работата и си тръгнах и онази, дето поне три пъти същия ден ми каза "бавна си", остана със зяпнала уста, като казах, че ми е зле и си тръгвам и че всичко съм си свършила:) Аз и друг път свършвам преди тях двамата /значи, да поясня - всеки от страньорите прави по 6 страници, но бременната и новичкият правят - той 3 и тя - 3, само аз съм си твърдоглава и ако не ми предложи да поеме тя една от моите /това се е случило три пъти досега/, никога не предлагам сама. А тя лично каза, че съм взела най-трудните страници - тези, за които материалите излизат последни/, но дори когато съм готова, стоя и ги чакам да свършат, защото трябва да заключвам редакцията заедно с дежурния редактор. Обаче както си ми беше зле вчера и както свършва вече месеца, в който аз съм ключар, направо рекох на колегата да вземе ключовете и вече ще си тръгвам преди тях:) Просто предвкусвам киселата й физиономия на колежката:)))) А, трябваше да кажа и за една симпатяга, която щеше да ми стане колежка, но се отказа - не притежава моето твърдоглавие и я достраша. Каза, че не може да си позволи да не спи по цяла нощ и да се тормози и да си съсипва нервната система. Значи, не съм го преживяла само аз:) И както беше назначена точно от един ден, след като идва на "подготовка" горе-долу един месец, си грабна багажа и изчезна. Сега плюят срещу нея... да, ама всъщност те я изгониха. Мисля си, че по всяко време мога да направя и аз същото и въпреки, че познавам прекалено добре себе си и знам, че всъщност именно предизвикателствата ме задържат, това ми е някаква утеха:)))) А пък аз трябва да взема да й звънна да се видим на кафе и да й разкажа от какво именно се отърва. Защото, докато тя просто се обучаваше, точно тогава на мен ми бяха подпалили фитилите:))) Радвам се за нея, дано си намери наистина подходяща за нея работа. А, после дойде една мацка, която преди години карала някакъв компютърен курс. За съжаление, с това, че е виждала компютър, никак не се улесняваше бързото й навлизане в работата. На мен ми трябваше една седмица, за да разбера за какво иде реч, макар че разбирам от компютри и програми /е, това, че не чета вестници, определено беше в мой минус, защото никога не бях забелязвала, че не трябва да има бели полета:))) А на мен белите полета си ми идват естествено:)))))/, та за нея щеше да е доста по-трудно. Само че бременната колежка още на третия ден докладва на шефа, че работата няма да стане и той й заръча да му изпрати кандидатката, за да поговори с нея. Докато той говореше с нея, бременната се измъкна и после постоянно ме питаше какво е казала новата, когато е напускала... как да й кажа, че на жената й беше мъчно и че се опитах да й вдъхна кураж и да се опитам да й дам някакво логично обяснение и не толкова неприятно от това, че някой е преценил, че тя не става... Гаден е светът.
Ау, стига вече а тия глупости:) Успях да се оплача май от всичко, което ме гнетеше, а сега идва веселата част:))))) Ама малка пиш-пауза и после - поправки на печатни грешки и продължение за тези, дето могат да ме изтърпят:)))
Хайде сага, признайте си, вие не се ли попикахте от смях вчера, докато гледахте Форт Бояр? Аз ритах и хълцах и просто Чарли Чаплин пасти да яде, не се бях смяла по този начин на когото и да било още от дете. Защото не обичам да се присмивам... ама това не си беше присмиване:)))) Това беше една жива, чиста и искрена радост от комизма на ситуацията и от откровените реакции на жив човек - без монтажи, без сценарий, без нищо изкуствено:) Естествена смехотворна ситуация и естествен жизнерадостен смях:) Ако някой го е пропуснал и не ми вярва, много държа да го види, ето тук може: http://fort.btv.bg/ - Епизоди - Епизод 2. Тц, за съжаление, тоя сайт е тотално зле - нищо не може да се види, направо ми развалиха радостта. Накратко - капитанът на българския отбор, единият от двамата Краси, трябваше да влезе в едно помещение с пътечка за бягане и с тичане да откачва едни кофи, пълни с вода, които бяха закачени по средата на тавана над пътечката, да изтичка с кофа до една тръба и да излее водата, да се върне за нова и така, докато покачи нивото на водата в съда, в който се намира заветната цел - един ключ, който е на дъното на съда и за да може да се вземе, водата трябва да го избута по-нагоре. Човекът направо искаше да се откаже по едно време. Очаквах дори да започне да изтърсва "лели" и "майки", ама той е възпитан, не като мен:) Само запъди по едно време една кофа по вратата и продължи да си пада свободно по всяко време:)))) Съотборниците му, които трябваше да го окуражават отвън с викове и да му подсказват каква е ситуацията, не можеха да се справят с тази елементарна задача, защото щеше да ги чуе как се смеят и не могат да спрат. Една от нашите участнички каза, че едва ли някога е имало или ще има по-смешна случка от тази и беше права! Гледала съм всички предавания, които се излъчваха преди години, както и тези по руската и френската телевизия и за първи път виждах толкова естествено да му идва на някого:)))) И не се подигравам. Със сигурност и аз щях да съм зле, много по-зле, на негово място. Но ето, туркинята, която игра преди това и имаше същата задача, просто нямаше тази дарба. Това е - или го имаш, или не. А този втори епизод беше истински добър. Нашият отбор бе направо прекрасен! И другият Краси игра превъзходно, въпреки че именно той бутна плочката накрая, за решителния ключ. И Деница игра великолепно, и онази сладурана, която имах чувството, че е обединяващият дух на групата - Де Мео - всички, всички бяха чудесни и като излъчване, и като игра. Благодаря ви, хора! Единственото предаване, което гледам по телевизията, е това и вие направихте тази вечер незабравима за мен!
Другото смешно май друг път ще го разказвам, че нещо се разсеях, а и който стигне дотук, е герой:) Ще го оставя да си отпочине, пък следващия път може да не съм толкова плодовита:) А и трябва малко да си пооправя грешчиците сега:) Ако не забележа някоя, дреме ви - правете се, че не виждате:)]]> http://insomnias.ray9.net/index.php?entry=entry080328-190004 2008-03-28T00:00:00Z 2008-03-28T00:00:00Z
2. Влизам аз в един всеизвестен сайт и ми се налага да попълвям някаква анкета за СПИН. Част от въпросите бяха добри, някои бяха тъпи, но имаше и бисери между тях:) Единият въпрос беше нещо от сорта: Имали ли сте случаен партньор? Отговорих си истината: Не. В групата от следващите въпроси, отговорите обаче не допускаха, че не съм имала никакъв случаен партньор и ми се наложи да отговаря, че поне си избирам внимателно случайния партньор :)

3. Дъщеря ми започна работа в голям новооткрит магазин за дрехи. Разбира се, бях любопитна и я разпитах за всички подробности, които се сетих. Първоначално собствениците им казали, че ще работят по 12 часа дневно. После се разбрало, че са набрали вече доста работници и може да работят по 8 часа - първа и втора смяна. Питах дали е светло и топло там, оказа се, че е светло, но не и топло... добре е, че си имаме закалката от вкъщи още:) Но вероятно ще пуснат отопление по някое време, все още е нова сградата и сигурно това е причината парното да не работи засега. Но - да поживеем и ще видим. После щерката ми вика: Що не дойдеш и ти да работиш там? А аз /стреснато/: Къде? Ами при мен - казва тя и ме гледа с едни светнали очички:) А, мерси, дърта съм аз за там, викам. Не бе, не - казва тя - има горе-долу колкото теб, може би с десетина години по-малки. :)))) Умрях си да се хиля. Това дете си ги няма за нищо годинките. А тя, леко учудена от моя хилеж, ме пита - А ти на колко години си? Е, това вече утрепа рибата:)))) Като й казах, направи някакви сметки на ум и ми рече, че имало две жени на моята възраст, може би с около седем години по-малки от мен. Благодарих й, че каза "по-малки", но я поправих - "По-млади" се казва, когато се касае до тази достопочтена възраст:)

4. Получих покана за баница с късметчета, виртуална, естествено. Чудих се, дали да се включа? Току виж, ми се паднало пътешествие. И какво - нямам пари да го осъществя... Майка ми редовно ми съобщава - днес ти четох хороскопа и пише, че ще пътуваш в скоро време. Викам - бе, аз и на море даже не отидох тази година, за кви пътувания ми говориш. Брат ми един ден ми вика на скайпа: Кажи му на Вальо да не се стиска, ами да ти даде пари и да те изпрати при мен. А това беше по повод неговата дневна програма. Той е музикант и в момента е в Норвегия, както всяка зима. Та, става сутрин, закусва, отива на ски, ако има възможност, ходи и за риба, после се прибира, къпе се и обядва. Сяда после на скайпа да си поприказваме /тоест да му давам пълни и подробни инструкции за програми и интернет и лаптоп/, след което отива да поплува в басейна и после - джакузи и после пак хапване. Малко репетиция и после няколко часа работа... и накрая спане. Казах му, че му завиждам... не за друго, ами за плуването. Толкова ми се иска да има басейн наблизо до мен. Ама да ходя в Норвегия заради един басейн, зарежи:) По-добре, ако ми изпаднат парички, да си вдигна партакешите някъде в посока юг :)

Стига за днес... макар все по-рядко да ми се пише. Може би трябва да използвам и да пиша максимално количество? Да, точно това ще направя, че утре едва ли ще ми се разказва за тази днешна моя трагедия:)


5. Значи, отивам на работа и още с влизането забелязвам, че лампата само примигва. Значи, всеки момент ще изгори. Изключвам осветлението напълно и се обаждам да ми купят една пура - луминисцентна крушка:) И да дойдат да ми я монтират - таванът ми е с височина 3 метра и не мога сама, нищо, че съм страшно висока - 1,71 не ми достигат. Трябвало е да стана 1, 80 и нямаше да имам никакви ядове:) Чакам аз, чакам и по някое време следобед, когато слънцето вече не прониква през витрината, започва да се смрачава при мен и се обаждам, да предупредя, че след около 20-30 минути ще е напълно тъмно. Потвърждават ми, че след малко ще дойдат. Дръжки! Стоя още малко след 17 часа, но само на светлината от монитора ми става едно такова, кофти. Викам си - ами ако влезе клиент и види каква мизерна работа е тоя офис? :)))) Я да затварям по-добре и да се прибирам. Тъкмо се прибрах и ми звънят: Ама ти кога си тръгна? Казвам: Преди пет минути. Късно е вече, чадо, и да искаш, на тъмното няма да можеш да смениш пурата. Ама половин час след това се виждаме с въпросната особа и аз вдигам як скандал, че съм висяла половин час на тъмно. А той: Е, голяма работа, какво от това, че си затворила час и половина по-рано. Ама аз си се ядосвам, не на шега. Можеше поне да ми се обади. Както и да е, след един час вече ми е минало и с удоволствие почвам да търкам фурната, която моето момиче е направило страшна чернилка.

6. Ама това е още една история:))))) И нея ще разкажа, сега ми е паднало.

Имахме гости в неделя. Много обичам да пека на фурна разни ястия за такива случаи. Сложих да пека пилешки бутчета - обожавам ги:) Пък и който е опитал моите бутчета, винаги ги е пожелавал отново :) Не е двусмислица, хей, да не си помислите нещо:)) Хубаво, ама тези взели, че пуснали доста мазнина, а аз ги пекох последни и ми беше останала само плитката караванка. И когато я изваждах, за да махна фолиото и да запека коричките на бутчетата, разсипах част от соса вътре в печката. Отделно посипах и пода и плочата, но това избърсах незабавно, така че проблем нямаше. Единственият проблем беше, че малко почна да мирише откъм фурната, нищо че сипах яко вода в нея, за да не се запече соса. Отмириса се още преди да са дошли гостите и понеже на мен миризмата ми се беше набила в ноздрите и косата, а успях само лек душ да си взема преди пристигането им, все ми се струваше, че още смърди на пушек. Но те категорично отхвърлиха подозренията ми. Дотук добре.

Предупредих и мъжа си и дъщеря си да не използват фурната, докато не я изчистя. Съгласиха се. Да де, ама се прибирам вчера и някаква миризма ме блъсва в носа... Питам щерката - какво си подпалила? А тя - ами - нищо! Аааа, пекох си банички и сандвичи. И от фурната замириса. Леле, това дете... идваше ми за наказание да я накарам тя да изчисти. Но като знам само колко пари отиват за маникюра й, по-добре аз да си свърша работата:) Само че бях толкова уморена, че отложих за днес. И се оказа, че както винаги, много правилно съм преценила:) Точно днес имах час и половина свободни:) Макар да се наложи да се лиша от едно посещение в пицарията, което по традиция провеждаме с една специална особа в петъците:) Нищо, надявам се, че си е намерила приятна компания за вечерта, а аз ще й се реванширам в другия петък... надявам се:)

Хей, бодър и весел уикенд на всички! :SURE:]]> http://insomnias.ray9.net/index.php?entry=entry071130-182003 2007-11-30T00:00:00Z 2007-11-30T00:00:00Z